Мечтателите между двата свята

Admin
Feb 4, 2018
2 min read

Каква е мечтата ти? Не, не тази, която казваш на всички. Не тази на родителите ти. Не тази, доходоносната. Кажи ми тази, която те кара да се усмихваш. Кажи ми тази, несериозната, която звучи безотговорно, но въпреки това те плаши до смърт, защото в твоите очи е нещо огромно и значимо. Кажи ми защо въпреки всички убеждения продължаваш да таиш надежди?

Какви са страховете ти? Провал, насмешки, разочарование, срам. Всички „страхове“ свързани с мечтите ни са всъщност убеждения от обществото за това какви сме и какви трябва да бъдем. Обществото няма лице, няма идентичност, няма искра. Обществото има комплекси, има комфорт, има всичко, което е имало преди, не е доволно, но няма да има нищо ново. Обществото е гласът в главата ти, който крещи „Ти луд ли си?!“. Обществото тъпчи амбициозността, за да се изкачи нагоре и да се почувства сякаш е постигнало нещо. Обществото е злобен комунист по време на демокрация.

Защо не се чувстваш на мястото си? Говориш, но не казваш нищо. Смееш се подигравателно на неща, които възприемаш като истина. Обичаш на думи, жадуваш безмълвно. Убеждение след убеждение завъртат целия ти живот под носа ти. А ти, безгласната буква, каква е мечтата ти?

За миниатюрните личности светът винаги ще бъде прекалено голям за обхождане. На тях времето никога няма да им стигне. На тях обстоятелствата винаги ще им пречат… без дори да са опитали. Те винаги ще знаят повече от теб. Ще са го чули или прочели от някъде, не си мисли, че имат опит. Колкото по-Голям си, толкова по-недостатъчен ще ти се струва света. Ще гледаш към звездите и ще искаш да видиш зад тях.

Помни, че на един толкова малък свят има място, за много по-малко хора. Затова не се изненадвай, че мнозина няма да са готови да те последват там. Кажи ми защо въпреки всички надежди продължаваш да таиш убеждения?