Кога услужливостта ни се превръща в болест или кога добротата ни започва да вреди?

Нека бъдем честни – с минаването на времето се учим да отсяваме хората от живота си. Правим го защото вече нямаме същото време и енергия, които да влагаме във всяко едно взаимоотношение. Рядко се намират хора със същите вярвания, каузи и борби като нашите. И колкото повече общуваме с хора с по-ниски вибрации от нашите лични, толкова по-трудни и изтощаващи са разговорите ни с тях.

Духовното ни израстване е сбор от личен опит и природна интелигентност, което поставя във всеки човек индивидуална представа за света. Едно е ясно – за да е израстване, то трябва да се храни. А ние, хората сме информационни смукачи. Във всеки от нас се съдържа нещо повече и нещо по-малко, отколкото в останалите. Спрямо етапите от нашия живот, ние сменяме групите от заобикалящи ни хора… и това е естествено. Обикновено, когато нямаме какво повече да научим от даден човек, грубо казано, го захвърляме. Попиваме това, което ни харесва, отхвърляме това, което е ненужно във връзка с нашите вярвания, каузи и борби, изкачваме се едно стъпало нагоре по стълбата на духовното ни израстване и като растения, борещи се за светлина - продължаваме да се целим нагоре.

Някъде там, обаче, катерейки стъпало по стъпало, всички се сблъскваме с емоционалното обвързване. Сблъскваме се неведнъж, множество пъти. Постоянно. Някои хора остават в нашето обкръжение въпреки, че вече сме изсмукали всичко, което ни трябва от тях. Това могат да бъдат наши приятели, партньори или просто познати. Понякога нямаме избор, защото могат да бъдат и наши роднини. Там по стълбата нагоре ние започваме да мъкнем товар на раменете си и ставаме по-мудни, по-безжизнени… Това се случва, защото тези хора постоянно имат нужда от нашата помощ, нашето внимание, нашите подкрепа и съвети. Те бавно и неусетно се превръщат в наш ангажимент.

По време на личностните ни метаморфози, кое всъщност ни задържа при тези хора? Те, подобно на „енергийните вампири“, несъзнателно ни захабяват, но задържалите се около нас най-често са много важни за нас лица, с които сме преживяли важни за нас моменти или цели периоди. Ситуации, които са ни свързали емоционално с тях, докато сме били на едно равнище и сме имали какво да научим от тях. А сега, по време на „хорското разчистване“ в животите ни, ние се страхуваме, че изтривайки ги, бихме могли да нараним чувствата им. И това ни ужасява повече от факта, че самите ние носим техните товари. Това, обаче, е двустранно-негативен процес, в който, пречейки на самите себе си, ние всъщност пречим и именно на тези, на които мислим, че помагаме. Влачейки техните проблеми по нашата стълба, им пречим да изкачат собствените си стъпала, поемайки собствена отговорност и взимайки собствени решения. Те стават все по-зависими от нас, а ние все по-натоварени.

Позволете си да полетите, освобождавайки се от токсичните взаимоотношения, чуждите отговорности и от последвалото чувство за вина. Няма как човек да пострада от това, че се е сблъскал с реалността. А реалността става все по-красива с всяко стъпало нагоре…

#toxicpeople #yourself #vibration #soul