За новата година и старите стремежи

Настъпването на новата година кара всички ни да мислим за неща от миналата, за които сами по себе си сме обръщали внимание, но никога не сме ги превъртали в главата си като на филмова лента. Мислим за постиженията си, нещата, които сме опитали за първи път, спомените, които сме създали на различни места, хората които са останали или са си тръгнали от живота ни, важните решения, неуспехите и всички малки промени или огромни метаморфози, които сме преживели. Като цяло, последният кадър, присъстващ в мисловната ни филмова лента винаги се оказва времето и фактът колко бързо лети то.

Това ме кара да мисля за относителността. Странно е как една година е достатъчна, за да извае от нас резултат на човек, който може да бъде коренно различен, подобрен или не – няма значение. Според мен, промяната ни се дължи на един, може би, подсъзнателен алгоритъм. В този алгоритъм задължителна подточка е болката, която всеки един от нас изпитва в даден етап. Тази болка играе ролята на финалния сигнал изсвирен от рефера на нашето търпение. Тя е началото на нашата промяна.

Независимо от какво са причинени, негативните периоди винаги ни дават добри, запомнящи се уроци. Те са път към същността ни, след които откриваме, че сме способни на много повече, от колкото сме подозирали. Веднъж преминали, добиваме самочувствието, че можем да се справим с всичко… или поне докато не паднем по нос отново. Относителността на времето се проявява в самата борба с тези ужасни периоди. Едва когато изпитаме недоволство към нещо, осъзнаваме колко дълго време може да съществува то. Натрапва се и сякаш напук живее в нас още секунда, и още една, и още… Само едно е ясно, заслужава си. Заслужават си всички ужасни периоди, само заради това, че душите ни се разлистват все повече и повече, докато не се превърнат в красиви цветя. Цветя, устояли на всички бури и суши.

С бодли или без, ние сме достойни за уважение и не би трябвало да се примиряваме с по-малко от това, което заслужаваме, защото след всички години и изгледани мисловни филмови ленти, дължим само едно на самите себе си и то е да не спираме да се стремим към истинско щастие…

…независимо колко далечно все още е то.

#happiness #aim #humanity #newyear #wish #struggle #life