Не е геройство да си най-добрия сред най-глупавите

Admin
Jan 15, 2018
2 min read

Обикновено, ние хората сме водени от някаква невидима мания за контрол, която всички гласно отричаме, че притежаваме, но неведнъж сме се хващали как нарцистично и се любуваме. Става въпрос за онова необяснимо, но приятно чувство, което гъделичка врата ти, вирва носа ти и черви бузите ти, а именно чувството да си нещо повече от останалите. Да си доказан. Да ти се възхищават. Да те хвалят.

Всички тези ласкателства хранят нашето човешко его, а егото няма как да го отречем. Имаме го. Някои в повече, други - по-малко. Колкото и да се стремим да го притъпяваме, егото често се обажда в нас и ни изпраща грешни сигнали. Харесва ни да сме “най-добрите”. Харесва ни толкова много да го чуваме и виждаме, че се пристрастяваме. Егото ни става зависимо от тези чревоугоднически сладкодумия. Лесно се привързваме към хубавите неща и точно затова често ставаме слепи за реалността. Не осъзнаваме, че всъщност няма как да бъдем най-добрите. Винаги някъде има някой, който е една идея по-добър, а определящите фактори са относителни. Ако се справяш на едно място, това не е гаранция, че ще се справяш на друго. Но това не означава, че не трябва да пробваме. Напротив! Защо да не се местим, защо да не научаваме повече? Именно в тези моменти егото ни играе много лоша шега, защото то е изградило своята перфектна зона на комфорт, в която царува спокойно. Но спокойно е прекалено далечен синоним на успешно за човек, който иска да се развива и да върви нагоре. Затова разбийте тази зона на комфорт. Не е геройство да си най-добрия сред най-глупавите. Истината е, че еуфорията от его-насладата не трае дълго... или поне се превръща в хронична и ние свикваме с нея и започваме да изпитваме нужда от нещо друго. Усещаме празнота, но за жалост успоредно често изпитваме и страх да предприемем нещо ново, за да нахраним и душата си. В този момент егото побеждава и резултатът не е хубав, защото щастието ни се превръща в нещо показно, нещо идващо отвън, а не отвътре.

Пропилян потенциал и неизживян живот са рисковете, които поемаме, когато останем в зоната си на комфорт. Прехвърлете цялата енергия в душата си. Дайте си време, дайте си сили и ако усещате, че сте в застой не се страхувайте да смените кръга от хора, с които общувате, сменете града, в който живеете, сменете работата си, поемете риска да Живеете. Спрете да завиждате. Бъдете най-добрите за себе си и ще усетите, че всъщност има толкова много други добри неща на този свят, че далеч вие не сте центъра. А това наистина е най-доброто от всички усещания... да знаеш, че имаш още какво да научиш, че има от кого да учиш, че има още много непознати хоризонти... и един от тях, някъде там, може би, ще ти стане любим...