Старо начало, нов край

Дългите връзки ни учат на търпение. Търпение да издържим самите себе си понякога. Особено след раздялата…

Нов живот, ново начало. Понякога се получава. Но обикновено ние хората сме затворени същества. Затворени да виждаме истината, защото не искаме тя да съществува. Затворени за красотата, защото е прекалено хубава, за да я приемем като нормална. Затворени като очите ни, когато се целуваме. А когато кажа „целувката“ за кога се сещаш? По-скоро за кого? Именно…

Силни сме докато не останем сами. Тогава имаме право да сме себе си. Не се мразете. Не се мразете за това, че плачете. Не се мразете за това, че душите дрехите си, че прегръщате възглавници и че дишате тежко, за да изкарате спомените. Спомените няма да излязат. Те са в душата, затова дишате тежко. Но те обичат да стоят на топло, точно както и ти обичаш. Затова им дай време. Дай си време. Позволено ти е да мачкаш писмата, но да не ги хвърляш. Позволено ти е да плачеш, а след това да заспиваш все едно нищо не е станало. Позволено ти е да си мислиш какво щеше да е ако… Позволено е всичко не само в любовта, а и след това. Тогава най-вече.

Позволи си да страдаш. Страдай, за да оцениш щастието си. Бъди благодарен, затова че се усмихваш. Обичай се, затова че си страдал. Обожавай се, затова че сега си щастлив. И помни, че ти вече си научен на търпение…

#smile #tears #love #newbeggining #patient #patience