Домът на пристрастените
- Admin
- Feb 3, 2017
- 1 min read

Всеки от нас има дом. Без значение дали това е място, човек, работа, хоби. Всеки един дом е наречен по този начин, заради усещането което носи. Онези, които са се опитвали да медитират могат да го нарекат „летене“. Чувството, че политаш, зареден с енергия, изпълнен от собствената си амбиция, готов на всичко, мотивиран, защитен от вярата… В този дом няма значение дали останалите те подкрепят, няма значение дали ще е трудно, дали ще се провалиш. В този дом дори неуспехът е добре дошъл, защото той е неизбежен, а ти си наясно с това и го приемаш, дори изпитваш известна доза мазохизъм, нямаш търпение да се провалиш, да изпиташ разочарованието, гнева и спортния хъс, които ще те направят още по – силен, още по – готов.
Всеки от нас е пристрастен. И истината е, че не сме пристрастени към самото щастие, а към приключението да достигнем до него. Към забързаната борба, към несигурността и най – вече към невидимия адреналин, който е следствие от всичко това. Това е което ни кара да се чувстваме живи. Защото обикновено, когато получим всичко, което сме желали винаги има още нещо, което може да ни зарадва. И е наша отговорност да оползотворим капацитета си, за да използваме тази зависимост, развивайки нещо добро, нещо хубаво, нещо полезно.
Всеки от нас е малко болен. Болен за или от, отново - място, човек, работа, хоби… Когато нещо е наистина важно, то, дори за момент, често се превръща в център на нашата вселена. Краде мислите ни, почивката ни, обяда и съня понякога. Пречи ни и ни помага едновременно.
…пречи, защото е зависимост, а помага, защото е дом.
Comments